Всеки път, когато капитан Антонин Ейсет попита нещо,
стюардесите правеха всичко възможно да го задоволят.
Всички те попаднаха на чара му, който струеше от личността му,
от съблазнителната му физика и перфектните му зъби.
Можеше да направи два полета на дълги разстояния без
почивка и пак да е свеж като маргаритка. Единственото
притеснение беше, че от долните му крайници се излъчваше
силна миризма на камамбер. Това изобщо не го притесняваше.
Още повече, че когато е включил автоматичния пилот, той обича
да си събува обувките, да вдига краката си на управлението и с
удоволствие да мърда пръсти, казвайки „Това е животът!“
Междувременно вторият му пилот, потискайки желанието си да
повърне, подготвяше деликатно малката си болнична чанта,
която според опита винаги държеше наблизо.
No products in the cart.
Reviews
There are no reviews yet.